…и в един миг всичко, което познавахме, изчезна…

След милиони години самота, Духът на планетата се възроди за нов живот. Пулсът на Земята отново затуптя.
       Представи си този синъо-зелен космически дом като едно малко човешко същество, което започва да си играе с всичко, появяващо се пред очите му. То е толкова чисто и невинно, колкото цялата прераждаща се природа. Докосва една област и тя се напълва с кристално чиста вода, а под нея Земята създава един многообразен свят от живи същества, плуващи и търсещи свое място в морския живот. Погледът им е неограничен. Те се оглеждат не само напред, но и наоколо, а и нагоре. Пътувайки заедно, те въщност са едно цяло, въпреки различната окраска и големина. Едно цяло, едно съзнание, вълнуващо се само от едно...                                                          
        Земята, като едно новородено човешко същество, докосва друга област. И в един кратък миг областта се покрива с всички нюанси на зеленото, червеното, синъото и жълтото. Милиони цветове. И между тях още толкова животински видове. Събрани на групички, те се движат по тревата и търсят нещо. А очите им кръстосват гледки – напред-назад, нагоре-надолу…търсят нещо, което сякаш са изгубили. Нещо, което очакват да намерят тук…              
        Още едно невинно докосване, приличащо на ръкомахане, и цялото небе се покрива с летящи живи същества. Такова вълнуващо разнообразие, каквото като че ли светът преди разрухата не е познавал. Птиците летят, следвайки един ритъм. Правят завои, лупинги и всякакви други движения с такава лекота, присъща само на едни нови и много по-съвършени птици от преди. От няколко десетки метри височина, с не по-малко развълнуван поглед, те изглежда наистина търсят нещо изгубено. Нещо, което знаят, че е тук…                                                                            Хилядолетията започват да променят и развиват създаденото от природата. Така създават един нов вид, който е способен да лети, плува и да се движи по земната повърхност. Може…, но това са само далечни спомени, за които интуитивно започват да се оглеждат около себе си и в себе си. Те са сигурни, че са били тук…и че са могли…много неща. Усещат го и знаят, че няма да намерят нещо ново. А ще го преоткрият. Защото то е просто забравено.